46 предложений со словом «отай»

Осталось нас малое место, которые не перемерли, и мы, отай от него, по полям да по степям скитающеся, что кроты коренья копали.

Кобыла жеребенка родит, а голодные отай и жеребенка, и место скверное кобылье съедят.

Бежать отай из дому родительского…

отай венчаться без батюшкова, без матушкова благословенья…

Так здесь же рабо-о-отать надо.

онез табан суратларъ, на които и в очите да плюеш, те ще казват, че е божа росица – каквито са благородните напр.

И неговото бяло, лунесто лице се усмихваше щастливо, а в очите му бликаше радостна нетърпеливост.

На Дебрянски неволно овлажняха очите.

Времето е турнало страшната си ръка на всичко онова, което преди двайсет години радваше очите, услаждаше душата.

Защо му беше да дохожда в нашата проклета земя – довърши той и сълзи измокриха очите му.

Царят извадил кърпата си и отрил очите си: и той заплакал!

Анджак сега ми трябваха очите!" – мислеше си той горчиво.

Когато чу първите пукоти на канарите, които се строполяваха долу от мините, той си отри с ръкав очите, защото се просълзиха.

Но той излезе, без да обади подобно грозно нещо, поклони се почтително и клекна зад долапа, който го скри от очите на събранието.

Очите засвяткаха от добро чувство, лицата се проясниха.

Но едно съчувствие се яви по всички лица, очите мълком здрависаха храбрия и скромен, с изжулено сетре борец за свободата, който се кланяше.

Пламтежът не знаеше предел, очите искряха мълнии от луда радост.

В очите на П…, дошъл в изстъпление, светеха сълзи – може би и в нашите.

В тази сълза и в очите ми, той видя отражението на вазата с розата.

Усмихваше ми се непрекъснато, усмихваше ми се с очите на баща си.

Заснемах тази сълза, открадвайки я от очите ми, за да я отнеса като спомен, като един трофей, спечелен в една от най-изтощителните битки.

Тялото му беше приведено напред, а очите му гледаха нагоре, за да наблюдава сцената по-добре през пролуката на прозореца.

Влезе контрольорът и поиска билетите ни, така бях принудена да отворя очите си.

Каквото и да е, нещо произволно щеше да бъде по-добро, стига да не бяха очите й.

Ее намерения чисты, как воды семи рек Осимири, а ее желания столь же искренни, как чистая соль под водами Ийи-оча».

А кто-о тут жеэ-э-ни-иться-а хо-о-очет?

По-че-му-у ты бормо-очешь мне назло?

Она не хо-хохо-очет со мно-ой встре-ечаться.

А когда отыскали её, то путь им заступила маленькая, но решительная мать Чары, Оча.

Плохо встречаешь гостей, Оча!

Оча же продолжала стоять стеной.

Но, Оча радоваться не собиралась.

Оча, опомнившись, вцепилась в Чава.

Сколько в ней шика, сколько оча…

Конечно, рабо-отает, – передразнивает она, – только когда что-то нужно Нике или Вадиму, то у него всегда находится время для них.

Увидев редкого покупателя, она оторвалась от своего занятия и подарила ему оча-ровательную улыбку.

Пароходтан калышмыйча кычкырына-кычкырына, акчарлаклар оча…

Ты знаешь, необразованная моя Отан-биби, почему сказки заканчиваются тем, что жили они долго и счастливо и умерли в один день?

На устните й е цъфнала топла усмивка, а очите й греят като две светли звездици и ме гледат с безкрайна нежност.

Лилавите бразди под очите й се очертават от тънки черни прорези по краищата – като засъхнали мръсни петна след обилно сълзене.

Очите й бяха затворени, но през черните цепнатини прозираха жълто-зелените зеници.

Но затова пък очите му бяха най-хубавите и изразителни лисичи очи.

Междувременно се случи нещо, което в очите на всички трябваше да сложи край на звездния му път.

Едвам дочакала да съмне, тя станала тихичко, измила си очите, измела двора, издоила кравите, изкарала телците.

Очите му трескаво шареха наляво и надясно, за да открият онова страшно нещо, което първо ще се нахвърли върху него.

прозрений, начать поэтизировать тонкие чувства отхода от оча-